Празникът на средата на есента има дълга история. Подобно на други традиционни празници, той се е развивал и формирал бавно. Древните императори са имали ритуална система за принасяне на жертви на слънцето през пролетта и на луната през есента. Още в книгата „Джоу Ли“ е записана думата „средата на есента“. По-късно благородници и учени са последвали примера му. По време на Празника на средата на есента, изправени пред ярка и кръгла луна в небето, наблюдавайки поклонението и доверявайки се на чувствата си, този обичай се е разпространил сред народа и се е превърнал в традиционна дейност до династията Тан. Този обичай за почитане на луната е още по-известен, когато Празникът на средата на есента се е превърнал в постоянен празник. „Книгата на Тан Тайдзун Джи“ описва „Празника на средата на есента на 15 август“. Този празник е преобладава в династията Сун до династиите Мин и Цин. Известен като Нова година, той се е превърнал в един от основните вътрешни празници.

Легендите за Празника на средата на есента са много богати. Широко разпространени са митове като летенето на Чанъ до Луната, рязането на османтус от У Ган и лекарството с чукане на нефритен заек.

Хайърнс пожелава на всички семейства да се съберат отново!